Много харесвам тази снимка. В жегата ми действа освежаващо и си спомням как тихо се сипе зимата..
Monthly Archive for June, 2007
Искам да пиша в блога си.
Но Димитър гледа телевизия и ми е шумно. И не мога да пиша.
Пием цитронада със сламка, все едно сме на детски рожден ден.
Димитър ме накара да напиша това! 
Тя за мен винаги ще бъде момичето с бурята в очите. Дето пее под уличните лампи, в косите й валят надежди и никога не поглежда събраните монети. Дето не съжалява за нищо и минава през живота си като вечна мелодия. А не просто като обикновена, велика жена.
Все така я виждам, на тротоара, с цяло сърце обърнато към минувача. С ръце обърнати към себе си. Пееща, сякаш просто вдишва магия, а издишва чудо.
И притихнала в тъмната зала, в неделя се срещнах със стара приятелка. Много думи не ни бяха нужни, стигаше ми да потъвам в извивките на гласа й и да поплача с нея. Падам, падам, падам…
Благодаря за този филм, че ме пренесе в прегръдките на друга епоха, където погледнах в очите най-невероятната певица за всички времена.
И за първи път наистина не съжалявах за нищо.
Много обичам да правя торти. Особено без повод, иначе обикновено не се получават. Днешната е много лесна, макар че получи претенциозното име
“Ягодова сянка”
3 готови какаови блата
400 мл. прясно мляко
1 крем на д-р. Йоткер ванилия, без варене
400 гр. заквасена сметана
200 гр. ягоди
3 с.л. захар
за украсата: малка опакова сметана Президент, 10-тина ягоди, кокосови стърготини, 2 с.л. захар
Пърият блат се поставя в тортена чиния. Инстантният крем се разбива по указанията на опаковката с 400 мл. мляко. Изсипва се върху блата и се заглажда. Вторият блат се поставя внимателно отгоре. Заквасената сметана се разбива със захарта. Ягодите се накълцват на дребно и с внимателно бъркане се прибавят към сметаната. Сместта се изсипва върху тортата и се заглажда, а върху нея се слага третия блат. Прибира се да стегне за 30 мин. в хладилника.
През това време течната сметана се разбива с 2 с.л. захар, на твърд сняг. Ягодите за украсата се измиват добре. Тортата се намазва със сметаната, като се оставя част от нея за украса с шприц (на мен не ми достигна особено, остана само за един бордюр). Отгоре се поръсват кокосовите стърготини и се украсява с ягодки.
Прибира се в хладилника поне за два часа и се брани от нетърпеливи нападатели .
Най-вкусните пърленки, които съм яла, се предлагат в едно крайпътно заведение до Велико Търново. Сервитьорката си призна без натиск, че първо ги пекат във фурна и после ги слагат за малко на скарата. От тогава все се каня да направя вкъщи и ето, че този съдбовен ден дойде
Обаче всички рецепти, на които съм попадала аз са за директно изпичане върху скара. Така и направих, въпреки притесненията ми, че ще залепват - нямаше такива фалове. Стават много бързо, накрая се намазват с масълце и се поръсват с шарена сол. Ароматът, който се носеше след тях, беше неустоим. За гарнитура им направих пълнени чушки с яйце и сирене, доматки и крем-карамел. А, да не пропусна и бирата. Идеален завършек на дъждовния неделен ден.
Излишно е да казвам колко ужасно вкусни бяха и колко ми е тежко в момента
Днес сирени в ж.к. Младост нямаше. То и като ги има, не че някой се скъсва да им обръща внимание…
Все пак в 12 ч. си постоях права и мълчалива 2 мин. Те, сирените, ми виха в сърцето.
Един от първите ми съзнателни спомени за този ден е как с баба вървим към пощата в Разград. И точно на моста, над реката ги чуваме. Спираме, всички спират, гледат надолу, целият град сякаш замря, колите, облаците, слънцето. Макар и малка, бях горда, че знам защо спирам, че отдавам почит, тя ме беше научила и това знание ще ме съпътства цял живот. Чувствах се горда. И тъжна.
Днес бях само тъжна.