за моята тайна градина
Това ми е последният пост за 2006. Дет се вика си пазех силите за него 
Бумтежите наоколо ме изнервят малко. Имаме си вино, торта, след малко слагам пържолите. Не обичам глобалните промени, затова и не мога да гледам оптимистично към новата година. Макар 7 да ми е любимо число 
Пожелавам на всички, които ще се отбият тук, а и на себе си, много светлина, уют, надежда и да гледаме повече нагоре. По-малко да изучаваме обувките си, потънали дълбоко в грижи.
Напред и нагоре!
Ахой!
Ей на тоз красавец му се точих половин година, докато събера смелост да го сътворя
Много си го харесвам, та не мога, да не се похваля. Беше унищожен за отрицателно време, много вкусно. Тестото е следното: 500 г брашно, 250 мл прясно мляко, 2 с.л. мазнина, кубче мая, 1 яйце, щiпка сол, щипка захар. Плънката е по желание, моята беше кренвирши, кашкавал, кетчуп и чубрица. Рецептата е от руските форуми, рускините са майсторки
Първата ни елха е вече факт! Още не мога да й се нарадвам Знам, че е рано да се украсява, обаче не можах да се сдържа, а и няма да сме тук за Коледа. Та да й се радваме повечко.
Туй намачканото зад нея е един чаршаф, който Димитър ме строи да държа А е намачкан, защото личната булка (аз) мрази да глади.
Разсъждавам аз над психичните си отклонения, които се изразяват в разни дребни детайли от ежедневието. Спорът е дали са просто особености или вече ми хопа дъската. Та ей ги тях, събрани на на куп:
1. Дразня се, ако на масата в хола има нещо повече от фруктиера или ваза. Ако покривката се размести или самата маса е в странно положение.
2. Мразя наполовина дръпнато перде.
3. Не мога да стоя спокойно, ако на печката има нещо изкипяло - зарязвам всичко и отивам да го изчистя.
4. Не мога да чета две книги наведнъж - ако съм започнала една, дори и да не ми е интересна, трябва да я довърша, за да почна друга.
5. Постоянно проверявам дали не съм загубила нещо от чантата си.
6. Списание се чете от първата страница, а не от последната..
7. Забравих за заветните табуретки около масата - трябва да са си на мястото, за да има покой в душата ми.
Толкоз се сещам до момента. Така като ги чета нищо обезпокоително не виждам, даже изглеждат смешни Тъжното е, че някога такива неща не ми правеха впечатление. Можех да си лежа сред най-голямата кочина и да съм щастлива. Предполагам, че, когато човек е обкръжен от напрежение, го избива в малките домашни детайли, където да внася ред. Странна илюзия за контрол над нещата.
А може и да ми хлопа дъската
Вече си имам снимка, там горе!
Три пъти ура за Димитър! Хип-хип-ура!
Тръшнало ме е коледното настроение. Днес след основно почистване, смятам да сложа всичката украса, която имам. Мислех и меденки да пека (трябвало да отлежат няколко седмици), ама ще го оставя за след няколко дни. Накупих разни красоти за офиса.
Най-после се сдобих и с пекарска хартия, никога вече нещо загоряло. Щото съм цар на загорелите печива А и пълнозърнесто брашно, за едни хлебчета, дето отдавна им се точа. Не, че ще ги ям, основната ми жертва е Димитър.
Завърших и скромната си лепта за благотворителния Коледен базар . Картички и малко украса:
Момичетата са направили страхотни неща. Базарът ще се проведе на 16 и 17 декември, в зала 4 на НДК, а събраните средства ще са за СОУ за деца с нарушено зрение в гр. София и ДОВДЛГР гр. Кюстендил. Смятам да се изявя и като купувач, че вече съм си набелязала един тон неща.
Сега отивам да отворя всички прозорци, да влязат мъглата и слънцето, да ми замирише на чисто. За щастието е нужно изключително малко, нали?