Обичате ли чийзкейк колкото мен? Опитайте тези, за да затвърдите любовта си:
Чийзкейк със сироп от пресни горски плодове
Тук тамън три - шоколадов, с бял шоколад и малини, creamy cheesecake
Чийзкейк без печене
Чийзкейк в чаши
Чийзкейк с капучино и още осем, които задължително трябва да бъдат опитани 
Чийзкейк с пъпеш
Рецептите са си на авторите, аз съм прост консуматор. Разбира се, можете да експериментирате винаги и с почти всичко - аз не приемам само киселото мляко в чийзкейка. Чакам крушите, за да тествам и с тях. Последно правих по рецептата за този с пъпеш, но го замених с праскови. Стана чудесно и беше почти мигновено изяден от мен и другарчето, което не харесва такива десерти по принцип.
Да ви е сладко и съвсем малко солено.
Ден първи.
От 18 часа вече официално се водя в отпуска. Чудо на чудесата. Не съм почивала и аз не знам от колко време.. Все още ми е трудно да повярвам. Цяла една седмица ще имам всичкото време на света да се наслаждавам, въпросът е на какво.
Както винаги си имам поне 10 плана за действие - лоша черта - опитвам се да се отуча. Определено не успявам. И толкова силно преживявах всеки един от тях в главата си, денем, нощем, че сега не мога да усетя тръпката от свободата.
Чакам морето. Сутрин си представям хладния пясък и студените пръски. Соленият мирис, който гали ноздрите. И навътре, навътре, докато отмалея, отпусна се по гръб и гледам небето. Синьо, навсякъде само синьо и шум на таен, подводен живот.
Една мисъл все ми се върти в главата тези дни. Г-н Б. , нека никога да не порЕсна.
За съжаление късно си го пожелавам. Удрям камбаните една по една.
Г-н Б. през лятото живее в планината, а през зимата рисува морето от къщата си на скалите. Той е твоят най-добър приятел или най-голям враг. Той е нечия мечта или очакване. Винаги отговаря на писамата ти, често се усмихва. Пуши хубави цигари, пие много кафе.
Или пък… Господин Б. е точно такъв какъвто искаш да бъде.Той е натоварен с всичките ти очакания, нещо което обикновените хора не могат да понесат. А ние често ги заливаме именно с очакване. С желанията и изискванията си, с нетърпение.
Можеш да поговориш с него винаги, когато пожелаеш. Рядко се виждате, да не кажа никога. Той е това, което за някои е малкият принц. Никога не бърза по улиците, никога не закъснява. Изобщо - въплъщение не на идеалния мъж, а на онова, което всеки търси у себе си. И неспособен да го постигне го приписва на него. Имаш ли цяла торба с планове за бъдещето? Спокойно можеш да я изпратиш на господин Б. и той да ги осъществи до едно. Бляскави успехи.
Ако все още си нямаш един такъв приятел, дълбоко в себе си, време е да го създадеш. Ако не си му писал отдавна - не се тревожи, направи го, той няма да ти е сърдит. Всеки ден си общувате? Не се тревожи - това не е отклонение, а най-правилният път. Защото… той те очаква.
Да се върнеш при себе си.
Дълго време се опитвах да си харесам тема за блога и ми беше ужасно трудно. Все си ги избирах по снимките и никоя не ми пасваше достатъчно. Но! Промяната вече е факт и не мога да й се нарадвам! Имам си най-уникалното лого, най-чудната снимка, която си е само наша 
Моите камбани, в тайната ми градина.
Още си чакам дъжда. Духа ужасен вятър, затворих всички прозорци. Вкъщи мирише на праскови, толкова съм щастлива. Все още е понеделник, но пък най-хубавият.
Изобщо всичко днес е най. Трябват ми повече такива вечери.
Благодаря, на знае кой, за щастието.
Димитър харесва много времето точно преди буря. Ароматът на събрало се напрежение между земята и небето. А аз това след. Всичко се успокоява и сякаш цяла София замира под тишината на уморените капки, почиващи върху листата на дърветата.
Понеделникът ме събуди още в 6 часа, но аз упорито спах до 7. Беше такава ужасно гореща нощ, че дори всички широко отворени врати не ни спасиха. Следобедното кафе в парка напълни очите ми с прах. Сега с нетърпение очаквам дъжда да го измие.
Струва ми се, че е ужасно недопустимо да бъдем в София посред лято. Непоносимо е за живеене, жегата смазва всички сетива. Боря се с последните частици от превода и още не мога да реша за себе си дали се получи добре или не. Може би, когато видя дали на хората им е полезен, ще разбера. До тогава - в неведение.
Вечерта ни приласкава в топлите си сенки. Подозирам, че някои от нас ще пият тоник Ретроспекция на минутите не умея да правя, просто днес всичко е толкова обикновено, че става различно. Хубаво е. Мислите ми се разплискаха преди дъжда.
Ден като ден - понеделник.
Заместваме истинсите пеперуди с изкуствени.
Живите цветя с пластмасови.
Разходките с телевизора или компютъра.
Толкова много заместители. Думите с мълчание. Захарта с аспартам. Стъпките с шум на автомобили. Поляните с мокети. Въздуха с цигарен дим. Чувствата със стихове.
Простотата отдавна няма място между стените на панелките ни. Обличаме се във верги от цветове и различни материи, ходилата ни загрубяват от твърдостта на кожените обувки. Душите ни се крият в лампи и променят светлината си.
Толкова много заместители, че понякога се чудя дали и моето място не е заело някое друго момиче, изкуствено, по-удобно, с кратък срок на годност. Вечер се чувствам като пресечено мляко с лош вкус, от което може да стане само извара (стига да знаеш рецептата).
Просто заместител, на който рано или късно му свършват батериите.
А ти как се чувстваш?