за моята тайна градина
Днес имам имен ден. Да си призная, като дете хич не си харесвах името, но то май при повечето деца е така. С годините положението се промени и даже го заобичах. Ирина е с гръцки произход и означава “мир”, което изненадващо отговаря напълно на миролюбивия ми характер 
. Освен да благодаря на нашите, че са ми избрали такова красиво име и да ви почерпя с приготвени от мен лакомства, друго не ми остава.
Солени кошнички:
И любимото ми ягодово парфе:
Да ви е сладко!
Много съм доволна от приготовленията си за Великден тази година. Дълго се терзах за козунака, дали ще стане - фурната ми е много силна и всичко от тесто прегаря бързо, а и получаването на конци ми е на късмет. Затова се отказах от голямото месене и направих едни козуначени кифли с мармалад, които за моя изненада се получиха идеално. Не се престарах при месенето, печенето ме тревожеше, но с постоянно дежурство около печката ги доакрах . Сега цялата къща ухае на сладко, лимон и ванилия, ммм. Вчера ме осени вдъхновението и изрисувах три кухи яйчица, а сварени боядисах при мама - с желатинови бои, памуци, много наситено червени, а тя им сложи красиви лепенки.
Ето ги продуханите яйца, със златна темпера и глитер:
Варените, в чудната ми поставка с кокошчици:
И кифлитеее:
Хубав празник на всички и много вдъхновение!
Не знам точно кога през времето се промених. И колко пъти занапред ще се променям. Накак, вместо всичко да израства с възрастта ми, мечтите започнаха да се смаляват. И целите да изчезват, да се пречупват и видоизменят.
Този следобед, докато се опитвах да заспя, изведнъж осъзнах, че отдавна вече не пиша. Не така, както го виждам в главата си. И че едва ли някога ще го правя. Едва ли някога ще напиша достатъчно разкази, за да има за една книга. От доста време съм го знаела, просто днес истината стана факт. Не усещам липса, по-скоро разочарование от себе си. За един миг ми се прииска да имам цел, да измисля нещо, което да преследвам, заслепена, да протягам ръце и да се надявам да се сбъдне. Да се боря за това да влезе в хрониките на реалността. Но не измислих такава. Преди години съм си поставила някакви условия, граници, стъпки, които да извървя. Едно по едно се отказах от стъплата или се промениха. Може би, нямам достатъчно воля. Или съм прекалено чувствителна, не знам.
Странно е да останеш без мечти. Преди няколко седмици осъзнах, че журналисиката не е за мен. А толкова много го исках, представях си, че стига това да пишеш. Е, не стига. Но от другите нужни неща, аз нямам в архива от качества. Просто и ясно - не ставам. Струва ми се, че не се подценявам, разглеждам се трезво и вярвам, че е така. Е, от тази загуба не се натъжих, по-скоро се изненадах.
Тъжно е, че нищо не ми се иска да правя. Има толкова голям избор, хиляди неща около мен и аз не мога да избера. Сърцето не ме тегли, нямам амбиция да постигна нещо. Може би е временно, но ме прави тъжна. Като оголена рана, която не кърви, само напомня за себе си с празнота.
Светът ми се затваря в един човек. Знам, че е егоистично да обичаш толкова много някого и да го превърнеш в крайгълен камък на живота си. Но другояче не мога. Единствената мечта, от която никога няма да се откажа, е да бъда с теб в малка къщичка, градина и много цветя. Вечер, когато пепелта от изгорелите дневни мечти се разпръсва…
Днес цял ден ме валя дъжд. Напълниха ми се обувките, очите, душата. Реших да напазарувам за седмицата в ХИТ, че да не обикалям магазинчетата около блока и каква изненада! Имат цял щанд с био продукти, може да е отдавна, но аз скоро не бях ходила и едва днес го видях. За съжаление, доста скъпо. Бурканче конфитюр - 9 лв. Мед - 10 лв. и т.н. - имаше спагети, макарони, кафе, зеленчуци, сусамки (взех си една, утре ще я тествам), блатове за торта, какао, корнфлейкс. Купих си една кутийка био домати (оказаха се малко неузрели, ама по-добре от останалите) и царевични макарони, на сравнително приемливи цени:
Налегнаха ме носталгични спомени за едновремешните продукти в България, които бяха с наистина хубав вкус и в общи линии био. Помните ли кайсиевите сокчета в зелена стъклена бутилка? Онзи ден открих такива със същия изглед, но като вкус - нищо общо. Сега, от такава мания за чужди, чуждестранни и различни продукти, едни свестни български домати не можеш да си купиш. Камоли на нормални цени. Е, все пак ме радва надеждата, че тези стоки в ХИТ са с по-висок качествен контрол и поне от време на време няма да се ужасявам от натъпканите с всичко боклуци храни. А дали е така наистина…?
Ето ги и доматките на салата “Капрезе”, а до тях чаша “Шприц”. За него - благодарности на татко .
Отивам да се сгуша в леглото и дъждът да ме залюлее в свойта люлка… Понеделник ме очаква!
Никога не съм обичала кой знае колко да ям месо и по принцип ми се случва изключително рядко. Но напоследък вкъщи преоткриваме скарата и вечерята ни често се състои от пържоли и тиквички на скара, с добавка салата. Димитър си има специална технология на печене (оставя пържолите върху зеленчуците, за да се изпекат по-бавно), а аз ги мариновам предварително поне за няколко часа с много подправки (черен пипер, кимион, сол и подправка за скара), соев сос или вино. Резултатът е изключително вкусен, а дори отговоря и на принципите на разделното хранене .
Лимонът и айрянът са задължителна добавка, за доброто храносмилане.
