Skip to content

нарисувайте клетка, с вратичка отворена

Как се рисува портрет на птиче
от Жак Превер

Преди всичко нарисувайте клетка
с вратичка открехната.
След това нарисувайте
нещо красиво,
нещо просто,
нещо хубаво,
нещо потребно
за птичето.

Поставете тогава картината срещу дърво
в градина,
гора или лес,
зад дървото се скрийте-
без да говорите,
без да мърдате.

Понякога птичето идва веднага,
а понякога дълги години му трябват,
за да дръзне да дойде.
Не е правилно да се отчайвате.

Чакайте,
чакайте даже с години.
Дали то ще дойде веднага или след време,
всъщност няма значение
за успеха на тази картина.

Щом като птичето дойде,
ако дойде…

изобщо,
запазете дълбоко мълчание.
Изчакайте то да се вмъкне в красивата клетка
и след като влезе,
затворете изкусно вратичката с четка.
А после изтрийте една подир друга и всяка решетка,
но внимателно, без да докосвате птиче перо.

Нарисувайте после дървото,
най-красивото клонче
изберете за птичето.
Нарисувайте също зелените листи, прохладния вятър,
слънчев прах,
шумолене на малки животни в тревата
сред летния зной.
И чакайте птичето в миг да запее.
Ако то не запее,
лош признак това е-
значи платното е лошо.
Ако запее-тогава добре.
Да се подпишете вече, ще има причина.

Изскубнете спокойно и нежно
едно от перцата на птичето
и името си изпишете на свойта картина.

p.s. Малко по-малко се съживявам за есента, подготвям се за жълти листа с тъмен скицник, нетърпение в пръстите и вдъхновено пътуване от лятото. Очаквайте ме скоро… :)

м като мълчаливо

Обичам да мълча. Понякога през деня не издържам да слушам и се затварям в тоалетната, гледам върховете на обувките си и мълча. Обичам да се возя на такси, за да мълча. Обичам да съм тиха, да ме няма и да избледнявам. Да не отговарям на имейли, да затварям скайпа, да изключвам звука на телефона и ако ми пуснат ping, автоматично да давам отговор timed out.

Харесвам блога си, когато е ммммълчалив. По-тих дори и от кънтенето в главата ми, което упорито отговаря на неизказаните мисли.

Сутрин, докато пътувам за работа, водя диалози. Вечер дърпам тапата да изтече в канала и после сядам на прага на терасата, за да гледам облаци, които пишат нищо.

Когато говоря го правя прекалено много. Обяснявам и обяснявам, докато не усетя по погледа на човека срещу мен, че съм го изгубила нейде в средата на връзката. Затова и предпочитам да мълча, защото това, което казвам, никога не звучи като написано.

wday

Любовта е от онези крехки неща, които често се оказват на ръба на живота. За да бъде запазена, вдъхновена и уравновесена са нужни две открити сърца, две протегнати ръце и безрезервна вяра в баланса на другия.

Ние прибавихме и две халки, с които си казахме “завинаги”.

8

Всяка година спорим за датата, но аз съм сигурна, че беше 20 март.

Помня го ясно, защото в този ден ми откраднаха портмонето, защото си купувах самолетен билет за Испания, печеше ярко слънце и бях с пола.

Помня, защото се прибрах по-рано от училище, влязох в IRC, а той ми предложи да се видим, все още ядосан след последната ни среща.

Помня, защото ме чакаше пред х-л “Плиска”, пихме кафе в “Лаваца”-та, дето вече я няма, и почти се скарахме.

Помня, защото вървяхме дълго по “Алабин” преди да разберем, че сме от страната с нечетните номера, а ни трябваха четните.

Помня, защото отидохме в Борисовата градина, имаше мач и седнахме в една беседка.

Помня, защото аз написах смс, за да отложа среща, а той получи съобщение на пейджъра си.

Помня, защото ме целуна докато минаваше тълпа от футболни фенове, а слънцето залязваше оранжево и вече не говорехме.

Не съм вярвала, че е възможно да го обичам повече, отколкото в онези първи, вълшебни дни, когато губех мислите си. Но ето, че днес, осем години по-късно, е точно така.

Прага в облаците

Прага ми хареса, докато ходех с извита към небето глава и разглеждах безкрайните фасади, които разказват приказки. Подозирам, че нощем, когато всички спят, някои от лицата слизат от балконите и се забавляват за сметка на туристите в закътаните улички ;) .

4435256368_c42517b89b

4435271890_0d50b9bbd3

4435255288_0eecf8a288

Хареса ми как покривите сякаш опират в облаците, Вълтава – станала перленосива минути преди да завали сняг на парцали и неочакваните малки детайли.

4434498197_219766408f

4435277488_67e94d0cbe

dsc_20100305_131556

И разбира се пекарните рано сутрин, а малките кафенета в края на деня…

4434501855_ccee0b1a7a

4434502263_1fbd5b8484

4434499803_928167d071

Сезонът на феите

Днес започва сезонът на феите. Като “Сън в лятна нощ” ги усещам как се събуждат, пърхат, вършат поразии, оплитат съдби, правят малките си магии и ръсят със звезден прашец.

За някои това означава лилава рокля и бяла панделка, за други като мен – зеленият сукман и брошката сърце :) .