Анасон и куркума е доста необичайна комбинация за сладкиш. Всъщност, ако не го бях опитала преди това, никога не бих се захванала да го приготвям сама. Освен, че   звучи странно, и видът му не е нищо особено.

Но както се получава често при мен и леко консервативния ми вкус, този ливански сладкиш, наречен “Сфуф”, ми хареса много. Отлежавайки в метална кутия с всеки изминал ден става все по-плътен и наситен и неизменно ме привлича, докато си приготвям чаша след чаша ментов чай.

Към цялата публикация

Седя на избеляващ син диван, под малък бял прозорец. Пантите му скърцат глухо, когато го отварям, за да пусна снегът да влезе вътре и да полепне по сгорещените ни лица. Докато навън вие бурята, Маха пее на арабски истории за любов, а свекърва й реже лук и ми разказва спомени за рецептите на нейната баба. От тенджерата на котлона се надига пара с аромат на нещо, което ми нашепва за изгубени детски дни, поръсени с дафинов лист и малки стръкчета сух карамфил. Къкри, шумоли, ръцете им не спират, а аз бавно си записвам техните истории.

Към цялата публикация

От толкова много печене на сладкиши, вкусът ми се е уморил. Не усеща ванилията, нито джинджифила, а канелата почти му причинява желание да се скрие под леглото. Всъщност това се случва всяка година, традиционно през януари, и продължава няколко седмици. Тогава фурната се наслаждава на студа и си почива от нахалните, препълнени тави, а аз отварям широко прозорците, за да можеш леденият вятър да прогони дъха на мед и карамфил, които се спотайват по ъглите.

Към цялата публикация

Планината от тази снимка се намира на западния бряг на река Нил в Луксор, Египет. След нея започват безкрайните пясъци на пустинята Сахара, а в сърцевината й се намира “Долината на кралете” – стотици гробници, приютили за вечен живот египетските фараони.

Малкото тъмно кръгче в средата е сянката на балона, с който преди няколко дни летяхме над нея, придружени от компанията на изгрева, сухия вятър и ароматът на небе.

Към цялата публикация

Първото нещо, за което се сещам, когато чуя “Швеция” са канелени рулца. Прозаична съм, знам, дълбоко обвързана с храната като матеафора, идея, мирис, вкус и вдъхновение, но какво да се прави .

След това идва мисълта за Карлсон и онези негови “безсрамно вкусни кифлички”, подир нея се нарежда една снежна утрин в Малмю, когато замръзналите ни носове се сгряха в единственото отворено кафене на главната улица и за моя радост срещнах небцето си с оригинални шведски канелени рулца.

Към цялата публикация