Рецепти, ухаещи на сънища и как да си направим ливанско къббе

 

Седя на избеляващ син диван, под малък бял прозорец. Пантите му скърцат глухо, когато го отварям, за да пусна снегът да влезе вътре и да полепне по сгорещените ни лица. Докато навън вие бурята, Маха пее на арабски истории за любов, а свекърва й реже лук и ми разказва спомени за рецептите на нейната баба. От тенджерата на котлона се надига пара с аромат на нещо, което ми нашепва за изгубени детски дни, поръсени с дафинов лист и малки стръкчета сух карамфил. Къкри, шумоли, ръцете им не спират, а аз бавно си записвам техните истории.

Към цялата публикация

Ризото с кестени, “Рокфор” и портокал

От толкова много печене на сладкиши, вкусът ми се е уморил. Не усеща ванилията, нито джинджифила, а канелата почти му причинява желание да се скрие под леглото. Всъщност това се случва всяка година, традиционно през януари, и продължава няколко седмици. Тогава фурната се наслаждава на студа и си почива от нахалните, препълнени тави, а аз отварям широко прозорците, за да можеш леденият вятър да прогони дъха на мед и карамфил, които се спотайват по ъглите.

Към цялата публикация

Сладки математически упражнения

Любимите ми шотландски маслени сладки се преобразяват в ново амплоа, за да помогнат на децата, които не се спогаждат особено с математика (аз бях едно такова дете :) ). Статията е публикувана на www.dnevnik.bg .

Всяка хубава ваканция задължително си има край, сякаш за гаранция, че е била специална. Зимните празници свършват точно в онзи момент, когато скуката започва тихо да се промъква у дома, напомняйки, че и най-приятните развлечения омръзват, ако продължат прекалено дълго.

Към цялата публикация

Седем дни по Нил в снимки

Всяка сутрин богинята на небето Нут, която лежи в основата на облаците, ражда изгряващото слънце над Нил. Изгубено от прегръдката ѝ, то се разстила в нежна мараня над Египет, търкулва се в сухите песъчинки на Сахара и нагрява сладките капки захарна тръстика, изпълвайки ги с живот, тишина и аромат на разтопена сол.

Египет е едновременно клише за фараони, пирамиди и кич, спомен за велика цивилизация, изгубени власт и съкровища и през последната година – люлка за пролетта на бунта. И понеже в такива страни хуморът е много важно нещо, “Welcome to Alaska” е един от шеговитите поздрави, с които местните посрещат безбройните туристи, изсипващи се всяка година от времето на Наполеон до днес.

В седем дни по Нил за нас тази страна беше най-вече магия и хора. Вълшебни истории от миналото, покрити с фин пустинен прах и лек слой тъга. И вълшебни хора, интересни хора, толкова малки в желанията си и толкова големи в мечтите, вярата и най-вече в надеждата си.

Пълната галерия от пътешествието ни в Египет можете да разгледате тук. Приятно случване!

С като слънце

Новата година се промъква тихо като аромат на току-що отврена бутилка червено вино. Мисля си как има толкова много различни видове хубаво и всичките пълнят сърцето ми с радост. Благодарна съм, че имам очи да ги видя и празни ръце да ги напълня с тях.

В изветряващия дъх на шампанското си улових слънце, нови малки мечтания и сладки, като сироп за душата, спомени. А вие какво си пожелахте в празничната нощ?

Фараони, крокодили и последни коледни рецепти

Планината от тази снимка се намира на западния бряг на река Нил в Луксор, Египет. След нея започват безкрайните пясъци на пустинята Сахара, а в сърцевината й се намира “Долината на кралете” – стотици гробници, приютили за вечен живот египетските фараони.

Малкото тъмно кръгче в средата е сянката на балона, с който преди няколко дни летяхме над нея, придружени от компанията на изгрева, сухия вятър и ароматът на небе.

Към цялата публикация

Една снимка струва повече от хиляда думи

Снимка: Help-Portrait Germany

Рядко ми се случва да нямам думи. За говорене – често, но винаги когато отворя бяла страница за писане, само след няколко секунди имам щастието те да започнат да се вливат в сърцето ми точно такива, каквито ги очаквам. Рядко ми се случва и да бъда така докосната, че дни наред мислите ми да се нижат без връзка и да се усмихвам дори “в свой черен дроб”*.

Този път няма да си говорим за коледни вкусотии, а ще ви разкажа една изпитана рецепта за бързо, неподправено и искрено щастие.

Към цялата публикация

Канелена елха

Първото нещо, за което се сещам, когато чуя “Швеция” са канелени рулца. Прозаична съм, знам, дълбоко обвързана с храната като матеафора, идея, мирис, вкус и вдъхновение, но какво да се прави :lol: .

След това идва мисълта за Карлсон и онези негови “безсрамно вкусни кифлички”, подир нея се нарежда една снежна утрин в Малмю, когато замръзналите ни носове се сгряха в единственото отворено кафене на главната улица и за моя радост срещнах небцето си с оригинални шведски канелени рулца.

Към цялата публикация

Английски чаени бисквити

Докато похапвам блажено от тези бисквити си представям как се намирам в някое английско имение, с дебели тухлени стени и безкрайна шир през прозореца. В камината меко танцува бавен огън, цепениците шумолят безмълвно, а аз пия черен чай с бергамот и капка мляко.

Към цялата публикация

Коледа идва!

Коледа идва всяка година (ха, каква изненада!) уж по един и същи начин, безшумно се промъква в края на ноември и му замайва главата с цветни лампички, греяно вино и шарени опаковки. А всъщност е винаги мъничко различна, зависи откъде ще я погледнеш – през стъкленото око на празничната украса, в залеза на някой снежен плаж, между тълпите на някоя късна гара.

Коледата винаги разказва приказки и дори не се налага да полагаш специални усилия, за да ги уловиш. Те са там, на ъгъла и те очакват – красиви или отегчителни, понякога тъжни, понякога сладникави. Ето тези събрахме ние, а вие в какви цветове очаквате Коледа?

Цялата галерия можете да разгледате тук. Приятно случване!