Има дни, когато градът притихва от умора. Улиците се застилат с мараня, покривите скърцат от въздишки. Има дни, когато по ъглите, в сенките на запуснатите дворове, проблясват ангели. Трябва да погледнеш настрани, за да ги видиш в крайчеца на периферията. Примигват като раздяла, само миг преди светът отново да изтръпне.
Или да отидеш в “Дом за ангели”. Шансът да ги срещнеш е много по-голям, отколкото да чакаш онези мигове, когато светът се размива от омара. Не, че ще ги видиш как пият какао на голямата бяла маса, но е много вероятно да се спотайват зад полилея. Ангелите, все пак, са срамежливи.
Там всеки да се чувства у дома си
Илиана Иванчева строи домове за ангели. Първият се ражда преди три години на ул. “Кърниградска 1”. “Бях бременна със сина ми и реших, че е време да се откажа от нощния живот след седем години работа зад бар”, разказва художничката. Завършила е гимназия с разширено изучаване на изобразително изкуство, после е учила стенография и три години мода. Илиана решава да превърне всичко онова, което е правила “между другото” в това, което е днес. Заедно със сина й се отглежда и магазина. “Това е пространство, където всеки да се чувства у дома си, а хората, които идват тук, за да влязат са истински ангели. Вярвам в ангелите, те са любов.”
Скоро магазинът на “Кърниградска”, става прекалено тесен. “Няма достатъчно простор хората да се отпуснат наистина. Когато с мъжа ми видяхме това помещение на ул. “Паренсов 20” решихме, че то ще е новото място”, разказва Илиана. Ремонтират го заедно, под ръцете им се ражда още един дом за ангели, целият в бяло, с маси, където да поседнеш и изпиеш едно кафе. “Когато си сънувал нещо, нямаш търпение да го случиш наяве” и за по-малко от месец всичко е готово. Магазинът е обзаведен със стари мебели, находки, реставрирани от нея. Ако не искаш да си подариш нещо материално, можеш да си подариш другото – почивка от глъчката, приятен разговор с нея или просто малко джаз. Там е достатъчно просторно, за да разгърнеш душата си. Както и за самата Илиана и нещата, което създава.
Материалът ме предизвиква
Нейните лампи през деня са красиви украшения, покрити с цветя или пера, а нощем засияват и разказват приказки по сенките. Огледалата намигат от стари рамки на врати, на които ключалките се усмихват закачливо. Илиана признава, че вече не прави толкова често ангели както преди, но все още в магазина могат да се видят такива от горена тел. “Искам предметите хем да носят настроение, хем да бъдат полезни. Да имат и друга функция, освен тази, която се очаква. Материалът ме предизвиква, когато го погледна”. Така например стар коледен гирлянд се превръща във венец от хартиени цветя, в нежен отенък на розовото, който Илиана си представя увит около легло от ковано желязо.
Илиана се привързва към предметите, които създава, защото й излизат от ръцете. “Но не тъгувам по тях, защото знам, че отиват в истинския си дом, на място, където ще ги обичат. Това пространство го има, за да може да излезе дар от тук”. Всички подаръци се опаковат, дори и да са за самия купувач, в тишу и с хартиено цвете за украса.
В момента има много поръчки за украси, картички или подаръци за сватби. “Винаги се ръководя от това, което желае клиентът. Контактът за мен е много важен, трябва да поговорим преди да започна работа, да ми каже кой е любимия му цвят, любимо преживяване, за да се случи това, което иска.“ Илиана се смята за старомодна, защото все още няма уеб сайт на магазина, но предпочита всичко да е лично. Не обича клиентите да се притискат, “нека да влязат, да разгледат и ако имат нужда от помощ, тогава да се намесиш, не е нужно да им се натрапваш”.
Красивото заживява свой живот
Илиана не се притеснява, че в София вече има много магазини за ръчно правени подаръци. Напротив, смята, че колкото повече стават, толкова по-хубав ще бъде животът ни. Конкуренцията не я тревожи, няма против, че някой е взел нейна идея. “Аз съм индивидуалност, това е бутиково пространство, така се изразявам. Когато видя нещо красиво, не мога да си затворя очите, то получава моите адмирации и подкрепа, за да се случва”. Илиана вярва, че веднъж излязло от ръцете ти, изкуството започва да води свой собствен живот и няма право на ограничения. “Е, аз също трябва да плащам сметки, тук съм под наем, но тези неща са неизбежни. Много е трудно тук за хора, които идват с тъжна мисъл, защото не успяват да разберат мястото. Ако мога да им помогна – чудесно, ако не - няма за какво да им се сърдя”.
“Говорим си такива хубави неща, но това не значи, че и аз не съм лоша понякога”, казва през смях Илиана. “Да, изпадам в крайности, черни дупки, не ми харесва например, когато някой е толкова крив, че не може да ме поздрави дори. Проблемите всички ги имаме, но когато общуваш трябва да остават на заден план.”
Синът ми е моето вдъхновение
Силян е на две години. “Синът ми ме провокира и вдъхновява, показва неща, които съм забравила, а ние с баща му го учим на други. Той е истински ценител на красивото”. Илиана е щастлива, защото мъжът и детето й я обичат, помагат си взаимно, а това е много важна за нея - “хората да си помагаме”. Единственият й почивен ден е неделя, тогава има най-много време, което да прекара със семейството. Всъщност, почивката за нея не е вършене на нищо, напротив – винаги е заета с действие. Почива си, когато София остава празна, когато посреща изгрева или се къпе сама в морето.
“Хората трябва да правят онова, което ги кара да се чувстват щастливи”. Не приема работата си за такава напълно, по-скоро си го налага, защото “все пак трябва да има някакъв етикет, не може да се реем в облаците”. Чувства се страхотно, когато прави клиентите щастливи. Вдъхновява я движението на вятъра, топлото слънце, синьото небе, старае се да вижда истински важните неща, макар и понякога да ги забравя. “Сигурно звуча инфантилно, но ако загубим детето в себе си, в какво ще се превърнем? Искам всеки да се събужда и да си казва, че днес ще е прекрасен ден. Или че ще си го направи такъв”.
Искам “Хотел за ангели”
Илиана мечтае да направи и “Хотел за ангели”, където идеите й да се разгърнат. Нейните демони са страховете, че няма да й стигне животът, за да направи всичко, което си представя. “Надявам се да имам достатъчно време, за да изпълня мечтите се.” Засега се е съсредоточила в отглеждането на новото пространство на “Паренсов”, което има нужда от нея, за да бъде опитомено. Смята, че всичко се случва бавно, точно както отглеждаш дете – учиш го, постепенно се оформя, не става пълнокръвно изведнъж. “Когато влагаш любов и добри намерения, няма как да не се получи”, споделя художничката.
Илиана събира в своите дарове онези неща, които никой не може да ни отнеме, щастието ей толкова голямо – колкото един юмрук. И те поемат по пътя си към друго сърце, за да намерят своя истински дом. Дом, където може би в ъглите живеят ангели и ни намигат.
——–
По принцип избягвам да пускам тук неща, които съм публикувала на друго място. Но понеже много харесах Илиана, даровете, които прави и света, който създава, ми се прииска този текст да стане още по-личен, като заживее в тайната градина. Публикуван във вестник “Дневник”, с известни промени.
Десет дни след засаждането на миниатюрните саксийки, само портокалът още не се е показал. Най-високото е слънчогледът, който имах чувството, че расте с минути и упорито се обръща към светлината 
. В червената саксийка са фъстъците и там едно мъничко нещо е започнало да излиза, а до него ягодите - виждат се едва няколко стръкчета, но вярвам, че скоро и те ще се покажат.
.
Не, няма страшно, няма аз да плета 